Четене с разбиране
Има деца, които след първия прочит на определен текст веднага усвояват учебното съдържание. При други – не може да го разберат и след многократен прочит. Налага се да положат повече усилия.Следвайки практическата насоченост на изложението, което направих и миналия път във връзка с четенето като техника, ще кажа, че четенето с разбиране е сложна умствена операция и като такава може да бъде обяснена от специалистите. Това, което трябва да знае всеки родител е, че разбирането включва умението да се предават чуждите мисли и идеи със свои думи и според умствените възможности на всеки.
Сьществува разбиране, че най-добре се усвоява това, което най-често се повтаря. Резултатьт е, че в такива случаи се наизустява. Тази практика е особено ефективна в първи клас, когато малкият ученик наистина трябва да запомни буквално голяма част от учебния материал. Но с преминаването от клас в клас учебното съдържание се усложнява и се увеличава по обем. Ако детето владее само метода на дословното запаметяване, то ще започне да среща затруднения. В един момент този единствен метод се превръща във вреден навик. А истината е, че той ще продължи да бъде приложим – при наизустяването на стихотворения, заучаване на дефиниции и формули и т.н. Но от полза за детето ще е то да бъде обучено и подпомагано в усвояването и на другия учебен метод – четене с разбиране. В противен случай, за него “научаването” ще продължава да е дословното запомняне. С помощта на учителя и на родителя на детето трябва да му стане ясно, че за да възпроизведе определен текст, означава да го разбере.
Кога затрудненията на малкия ученик стават особено осезателни?
Практиката ми показва, че те се проявяват още във втори, но най-вече в четвърти клас, когато трябва да се усвояват знания по всеки отделен предмет. Тогава са необходими повече усилия и самостоятелна работа с учебниците, което може да отдръпне някои деца не само от четенето, но и от ученето. Наблюдава се при тези, които имат по-слаба познавателна активност и бедни интелектуални възприятия. Обяснимо е, защото при четенето с разбиране преобладава нагледно-образната форма на мислене – детето оперира само с образи и излиза извън непосредственото възприятие. А излизането извън видимото е форма на мислене, която в самото начало го затруднява. Изискването за логически осмислено запомняне на материала не бива да е изненада за детето – неподготвено, то ще продължава да наизустява дословно.
Децата със затруднения при четенето с разбиране се разпознават по това, че преразказват с готовите фрази от учебника. Те трудно конструират изречения. Ако поискаш да преразкажат един текст, се усеща липсата на последователност. Ако ги прекъснеш с уточняващ въпрос, не могат да отговорят, нито да продължат по-нататък. Това навежда на мисълта, че липсва и умение да се анализира, обобщава и сравнява. А това са най-общите начини на познавателната активност.
Къде е ключьт? Той е в навика да се работи активно над прочетеното, за да се осмисли. Тогава може би ще дойде и запомнянето. А според мен, активната работа над текста включва:
- улавянето на основната мисъл чрез отделните фрази
- разделянето на части
- да обръща внимание на думите и да ги разбира
- да маркира последователността в изложението
- да прегрупира смислово информацията
- да определи т.нар. опорни точки – факти, дати, събития…
Пряко отношение към четенето с разбиране има техниката на четене. Разгледана в тази връзка, се подразбира, че ако детето не владее добра техника, то не би могло да разбере прочетеното. Ако срича бавно думите, забравя прочетеното и не може да схване изречението, а оттам – текста като цяло. А една неправилно прочетена дума може да промени смисъла, и обратно – неразбирането на смисъла нарушава правилното четене, когато в текста има много непознати думи.
В практически план бих разделила процеса на четене с разбиране на три етапа: осмисляне на текста, активно осмисляне на текста и запомняне по определена система.
Осмислянето на текста включва:
- за какво се говори в него
- разделяне на части, свързани по смисъл
Активното осмисляне на текста изисква:
- водене на записки
- подчертаване и поставяне на знаци в бялото поле (ако се разрешава и книгата или учебникът са лични)
- записване на най-главното
- онагледяване със схеми
- записване на факти, дати и др.
Запомнянето по определена система означава, че детето трябва да е в състояние по всяко време да възпроизведе усвоеното знание, вкл. и когато го изпитват в училище. Не са малко случаите, когато обяснява на родителите си, че не е отговорило, защото забравило наученото.
Умението да се възпроизвеждат чужди мисли и идеи се развива едновременно с умението да се преразказва.Предполага се, че с времето се обогатява и речниковия запас на малкия ученик. По-разнообразният речник му позволява да си служи с повече думи и да разчита на взаимозаменяемостта им от гледна точка на значението. С натрупването на познания по български език, то може да избира по-свободно словесната форма, с която да изрази съдържанието и неговите отделни части. Активната работа над текста ще му даде възможност да избегне излишните подробности, но ще се придържа към логическата последователност. Ще започне да структурира изказа си, като знае, че всяко твърдение трябва да бъде подкрепено с доказателства или с посочване на резулати и примери, последвани от извод или обобщение.
Четенето с разбиране има отношение към развитието на потенциала на детето. Самото четене стимулира познавателната му активност, развива мисленето и въображението.Затова родителите трябва да свикнат да наблюдават своите деца, а всяко изоставане – да ги подтикне да изяснят причините, за да им помогнат.
ЙОРДАНКА ХРИСТОВА – автор и координатор на
проекта "Училище за идеи" в XI ОУ "Николай Лилиев"
Има деца, които след първия прочит на определен текст веднага усвояват учебното съдържание. При други – не може да го разберат и след многократен прочит. Налага се да положат повече усилия.Следвайки практическата насоченост на изложението, което направих и миналия път във връзка с четенето като техника, ще кажа, че четенето с разбиране е сложна умствена операция и като такава може да бъде обяснена от специалистите. Това, което трябва да знае всеки родител е, че разбирането включва умението да се предават чуждите мисли и идеи със свои думи и според умствените възможности на всеки.
Сьществува разбиране, че най-добре се усвоява това, което най-често се повтаря. Резултатьт е, че в такива случаи се наизустява. Тази практика е особено ефективна в първи клас, когато малкият ученик наистина трябва да запомни буквално голяма част от учебния материал. Но с преминаването от клас в клас учебното съдържание се усложнява и се увеличава по обем. Ако детето владее само метода на дословното запаметяване, то ще започне да среща затруднения. В един момент този единствен метод се превръща във вреден навик. А истината е, че той ще продължи да бъде приложим – при наизустяването на стихотворения, заучаване на дефиниции и формули и т.н. Но от полза за детето ще е то да бъде обучено и подпомагано в усвояването и на другия учебен метод – четене с разбиране. В противен случай, за него “научаването” ще продължава да е дословното запомняне. С помощта на учителя и на родителя на детето трябва да му стане ясно, че за да възпроизведе определен текст, означава да го разбере.
Кога затрудненията на малкия ученик стават особено осезателни?
Практиката ми показва, че те се проявяват още във втори, но най-вече в четвърти клас, когато трябва да се усвояват знания по всеки отделен предмет. Тогава са необходими повече усилия и самостоятелна работа с учебниците, което може да отдръпне някои деца не само от четенето, но и от ученето. Наблюдава се при тези, които имат по-слаба познавателна активност и бедни интелектуални възприятия. Обяснимо е, защото при четенето с разбиране преобладава нагледно-образната форма на мислене – детето оперира само с образи и излиза извън непосредственото възприятие. А излизането извън видимото е форма на мислене, която в самото начало го затруднява. Изискването за логически осмислено запомняне на материала не бива да е изненада за детето – неподготвено, то ще продължава да наизустява дословно.
Децата със затруднения при четенето с разбиране се разпознават по това, че преразказват с готовите фрази от учебника. Те трудно конструират изречения. Ако поискаш да преразкажат един текст, се усеща липсата на последователност. Ако ги прекъснеш с уточняващ въпрос, не могат да отговорят, нито да продължат по-нататък. Това навежда на мисълта, че липсва и умение да се анализира, обобщава и сравнява. А това са най-общите начини на познавателната активност.
Къде е ключьт? Той е в навика да се работи активно над прочетеното, за да се осмисли. Тогава може би ще дойде и запомнянето. А според мен, активната работа над текста включва:
- улавянето на основната мисъл чрез отделните фрази
- разделянето на части
- да обръща внимание на думите и да ги разбира
- да маркира последователността в изложението
- да прегрупира смислово информацията
- да определи т.нар. опорни точки – факти, дати, събития…
Пряко отношение към четенето с разбиране има техниката на четене. Разгледана в тази връзка, се подразбира, че ако детето не владее добра техника, то не би могло да разбере прочетеното. Ако срича бавно думите, забравя прочетеното и не може да схване изречението, а оттам – текста като цяло. А една неправилно прочетена дума може да промени смисъла, и обратно – неразбирането на смисъла нарушава правилното четене, когато в текста има много непознати думи.
В практически план бих разделила процеса на четене с разбиране на три етапа: осмисляне на текста, активно осмисляне на текста и запомняне по определена система.
Осмислянето на текста включва:
- за какво се говори в него
- разделяне на части, свързани по смисъл
Активното осмисляне на текста изисква:
- водене на записки
- подчертаване и поставяне на знаци в бялото поле (ако се разрешава и книгата или учебникът са лични)
- записване на най-главното
- онагледяване със схеми
- записване на факти, дати и др.
Запомнянето по определена система означава, че детето трябва да е в състояние по всяко време да възпроизведе усвоеното знание, вкл. и когато го изпитват в училище. Не са малко случаите, когато обяснява на родителите си, че не е отговорило, защото забравило наученото.
Умението да се възпроизвеждат чужди мисли и идеи се развива едновременно с умението да се преразказва.Предполага се, че с времето се обогатява и речниковия запас на малкия ученик. По-разнообразният речник му позволява да си служи с повече думи и да разчита на взаимозаменяемостта им от гледна точка на значението. С натрупването на познания по български език, то може да избира по-свободно словесната форма, с която да изрази съдържанието и неговите отделни части. Активната работа над текста ще му даде възможност да избегне излишните подробности, но ще се придържа към логическата последователност. Ще започне да структурира изказа си, като знае, че всяко твърдение трябва да бъде подкрепено с доказателства или с посочване на резулати и примери, последвани от извод или обобщение.
Четенето с разбиране има отношение към развитието на потенциала на детето. Самото четене стимулира познавателната му активност, развива мисленето и въображението.Затова родителите трябва да свикнат да наблюдават своите деца, а всяко изоставане – да ги подтикне да изяснят причините, за да им помогнат.
ЙОРДАНКА ХРИСТОВА – автор и координатор на
проекта "Училище за идеи" в XI ОУ "Николай Лилиев"
Някои неща от работата на учителя, които „не-учителите“ не разбират
Защо никой не става учител само, за да се забавлява?
Вярвате или не, но на едно парти до мен се приближи далечна родственица и каза: „Синът ми трябва да поговори с теб как се става учител, защото търси лесна работа, без много стрес“. Не си спомням какво отговорих на тази лишена от всякаква логика забележка, но пълната липса на разбиране ме впечатли толкова, че дори 10 години след случката се изумявам от нея.
Може би сте чували някой от следните коментари: „Толкова е хубаво да почиваш цяло лято. Лесно им е на учителите!“ или „Имаш само 25 деца в класа – това е доста добре!", „Сигурно е много лесно да преподаваш в началните класове. Децата са толкова добри и кротки, докато са малки.“ Тези думи само показват колко малко виждат и разбират хората от работата на един учител. Понякога дори администраторите в самите училища забравят с какво се сблъскваме всеки ден на фронтовата линия на образованието.
И така...
1. Лятото е крайно недостатъчно за психическо и физическо възстановяване. Сигурна съм, че всеки учител оценява свободните летни месеци. Но знам от опит, че често това време не стига, за да се възстановим от напрежението на една обичайна учебна година. Това продължително откъсване ни е важно, за да съберем сили и оптимизъм за класната стая през септември.
2. В началните класове ние много често решаваме проблеми, свързани с „тоалетното“ възпитание на децата. Понякога дори учителите в горните класове не могат да разберат ежедневните кризи, свързани с телесните функции на учениците, с които ние се справяме.
3. Ние не сме само учители. Думата „учител“ просто не успява да покрие всичко. Ние сме също медицински сестри, психолози, социални работници, семейни съветници, секретарки, техници и много често родители за нашите ученици. Ако работите във фирма, можете да кажете: „Това не влиза в длъжностната ми характеристика“. Като учител трябва да бъдете подготвени за всичко и всичко може да ви се случи. И няма как да откажете да се справите със ситуацията.
4. За всичко сме виновни ние. Родители, директори и обществото като цяло обвиняват учителите за всеки проблем под слънцето. Ние влагаме сърцата и душите си в преподаването. Имаме най-добрите намерения в най-обърканата образователна система. И въпреки това сме виновни. Независимо от това ние продължаваме да работим и да се опитваме да променим нещата.
5. Нашата работа е наистина сериозна – когато има грешка или проблем, то много често те са сърцераздирателни и важни. В корпоративния свят пропуск може да означава погрешно изтрит файл или загуба на пари. Но в образованието проблемите са много по-дълбоки: изгубено дете по време на екскурзия, ученици с родители в затвора, насилие над децата по пътя към дома, момче, отглеждано от баба си, защото всички други са го изоставили. Това са истински истории, на които съм била свидетел. Човешкото страдание ни се отразява, особено когато ние сме учителите, които се опитват да помогнат. За съжаление, ние не можем да оправим всеки проблем, който виждаме, и това ни наранява още повече.
6. Всеки час в училище изисква поне още час работа у дома. Да, разбира се, учебните часове са само 5-6 на ден. За толкова ни плащат. Вкъщи обаче сме затрупани с домашни за проверка и трябва да се подготвяме за предстоящите уроци. Много често ни звънят родители. Премисляме проблемите, с които сме се сблъскали през деня, в безсънните нощи и през уикендите.
7. Когато си начален учител, възможността ти за отсъствие от работа е сведена до минимум. Когато работиш в офис, може да звъннеш и да кажеш, че си болен. Но когато си учител, е изключително сложно да отсъстваш от работа, особено ако това се случи внезапно. Предаването на работата на заместващия учител ще отнеме поне няколко часа и когато трябва да положиш целия този труд за 5-6 часа отсъствие, може би е по-добре просто да отидеш на училище.
8. Преподаването изтощава физически и емоционално. Да бъдем откровени – спецификата на работата води до своите здравословни проблеми. А изолираната среда на класната стая, в която ние сме единствените възрастни, може да е особено напрягаща.
Източник: www.cleverbook.net
Защо никой не става учител само, за да се забавлява?
Вярвате или не, но на едно парти до мен се приближи далечна родственица и каза: „Синът ми трябва да поговори с теб как се става учител, защото търси лесна работа, без много стрес“. Не си спомням какво отговорих на тази лишена от всякаква логика забележка, но пълната липса на разбиране ме впечатли толкова, че дори 10 години след случката се изумявам от нея.
Може би сте чували някой от следните коментари: „Толкова е хубаво да почиваш цяло лято. Лесно им е на учителите!“ или „Имаш само 25 деца в класа – това е доста добре!", „Сигурно е много лесно да преподаваш в началните класове. Децата са толкова добри и кротки, докато са малки.“ Тези думи само показват колко малко виждат и разбират хората от работата на един учител. Понякога дори администраторите в самите училища забравят с какво се сблъскваме всеки ден на фронтовата линия на образованието.
И така...
1. Лятото е крайно недостатъчно за психическо и физическо възстановяване. Сигурна съм, че всеки учител оценява свободните летни месеци. Но знам от опит, че често това време не стига, за да се възстановим от напрежението на една обичайна учебна година. Това продължително откъсване ни е важно, за да съберем сили и оптимизъм за класната стая през септември.
2. В началните класове ние много често решаваме проблеми, свързани с „тоалетното“ възпитание на децата. Понякога дори учителите в горните класове не могат да разберат ежедневните кризи, свързани с телесните функции на учениците, с които ние се справяме.
3. Ние не сме само учители. Думата „учител“ просто не успява да покрие всичко. Ние сме също медицински сестри, психолози, социални работници, семейни съветници, секретарки, техници и много често родители за нашите ученици. Ако работите във фирма, можете да кажете: „Това не влиза в длъжностната ми характеристика“. Като учител трябва да бъдете подготвени за всичко и всичко може да ви се случи. И няма как да откажете да се справите със ситуацията.
4. За всичко сме виновни ние. Родители, директори и обществото като цяло обвиняват учителите за всеки проблем под слънцето. Ние влагаме сърцата и душите си в преподаването. Имаме най-добрите намерения в най-обърканата образователна система. И въпреки това сме виновни. Независимо от това ние продължаваме да работим и да се опитваме да променим нещата.
5. Нашата работа е наистина сериозна – когато има грешка или проблем, то много често те са сърцераздирателни и важни. В корпоративния свят пропуск може да означава погрешно изтрит файл или загуба на пари. Но в образованието проблемите са много по-дълбоки: изгубено дете по време на екскурзия, ученици с родители в затвора, насилие над децата по пътя към дома, момче, отглеждано от баба си, защото всички други са го изоставили. Това са истински истории, на които съм била свидетел. Човешкото страдание ни се отразява, особено когато ние сме учителите, които се опитват да помогнат. За съжаление, ние не можем да оправим всеки проблем, който виждаме, и това ни наранява още повече.
6. Всеки час в училище изисква поне още час работа у дома. Да, разбира се, учебните часове са само 5-6 на ден. За толкова ни плащат. Вкъщи обаче сме затрупани с домашни за проверка и трябва да се подготвяме за предстоящите уроци. Много често ни звънят родители. Премисляме проблемите, с които сме се сблъскали през деня, в безсънните нощи и през уикендите.
7. Когато си начален учител, възможността ти за отсъствие от работа е сведена до минимум. Когато работиш в офис, може да звъннеш и да кажеш, че си болен. Но когато си учител, е изключително сложно да отсъстваш от работа, особено ако това се случи внезапно. Предаването на работата на заместващия учител ще отнеме поне няколко часа и когато трябва да положиш целия този труд за 5-6 часа отсъствие, може би е по-добре просто да отидеш на училище.
8. Преподаването изтощава физически и емоционално. Да бъдем откровени – спецификата на работата води до своите здравословни проблеми. А изолираната среда на класната стая, в която ние сме единствените възрастни, може да е особено напрягаща.
Източник: www.cleverbook.net
На вашето внимание! |
КОМПЮТЪРНА ЗАВИСИМОСТ
Как да се справим с компютърната зависимост при децата
Причината за компютърната зависимост е в това, че чрез компютърната игра детето получава само положителни емоции, адреналин. А наред с това - силно отделяне в мозъка на хормона на удоволствието. А човек лесно се поддава на усещането за щастие. И това засяга не само децата, а и възрастните.
Подобен процес на измамно щастие протича и в мозъка на наркоманите например. Когато тийнейджърът е пред компютъра, на него нито му се яде, нито му се пие, защото хормонът на удоволствието намалява потребността от това. Дори един здрав компютърен специалист може да остане цяло денонощие пред компютъра само с чаша кафе. Разбира се, помощта на психолозите е необходима. Но това не е достатъчно - само с таблетки и внушение не се лекува такава зависимост. Има един китайски метод. Зависимите биват поставяни в клиника, където няма компютри. И ги натоварват физически. Защото тогава човек получава също толкова хормони на удоволствие, колкото и пред компютъра. В тези клиники психологът избира с какво да се занимава зависимият - спорт, хоби, общуване с връстници. В Китай дори са измислили „автоматичен" метод за борба със зависимостта от компютърните игри. Два часа след началото на играта сървърът на компютъра сам изключва и колкото и да опитва човек, не може да го включи отново.КОМПЮТЪРНОТО УВЛЕЧЕНИЕ Е ВИД ХАЗАРТ. ОСВЕН ТОВА ВРЕДИ И НА ФИЗИЧЕСКОТО ЗДРАВЕКомпютърната зависимост до известна степен е част от хазартната зависимост. Дори в известна степен е по-опасна, защото всеки има достъп до компютърните игри. Всяка хазартна игра се поддава много трудно на лечение, по своята същност тя дори е съчетание на наркомания и натрапчивост. Световната здравна организация я е причислила към опасните психически разстройства. Но тя е страшна и за физическото здраве. В практиката има случай, когато 12-годишно момче умира от обширен мозъчен кръвоизлив - то играло цяло денонощие без прекъсване на компютъра си. Както се досещате, в България все още няма клиники за лечение на компютърна зависимост. А те са нужни. Защото психологът не може да навлезе напълно в света на компютърните маниаци. По-подвластни са момчетата, мъжете. Сигурно защото те по принцип получават удоволствие от хазарта, победите, рекордите.АКО ДЕТЕТО НЕ ИСКА ДА СТАНЕ ОТ КОМПЮТЪРА, ЗНАЧИ Е ВРЕМЕ ЗА ПОМОЩЕто някои характерни признаци:
Всички родители възпитават децата си според своите умения и разбирания за живота. Рядко се замислят защо в определени ситуации постъпват така, а не иначе. Но в живота на всяка майка съществуват моменти, когато поведението на любимото дете отива в задънена улица.
А може би самите възрастни, използвайки радикални методи на възпитание, правят неща, заради които после се срамуват. Не сте сами в грешките си, всички родители от време на време грешат. Но винаги е по-добре да се учим от чуждите грешки, нали?
Как да се справим с компютърната зависимост при децата
Причината за компютърната зависимост е в това, че чрез компютърната игра детето получава само положителни емоции, адреналин. А наред с това - силно отделяне в мозъка на хормона на удоволствието. А човек лесно се поддава на усещането за щастие. И това засяга не само децата, а и възрастните.
Подобен процес на измамно щастие протича и в мозъка на наркоманите например. Когато тийнейджърът е пред компютъра, на него нито му се яде, нито му се пие, защото хормонът на удоволствието намалява потребността от това. Дори един здрав компютърен специалист може да остане цяло денонощие пред компютъра само с чаша кафе. Разбира се, помощта на психолозите е необходима. Но това не е достатъчно - само с таблетки и внушение не се лекува такава зависимост. Има един китайски метод. Зависимите биват поставяни в клиника, където няма компютри. И ги натоварват физически. Защото тогава човек получава също толкова хормони на удоволствие, колкото и пред компютъра. В тези клиники психологът избира с какво да се занимава зависимият - спорт, хоби, общуване с връстници. В Китай дори са измислили „автоматичен" метод за борба със зависимостта от компютърните игри. Два часа след началото на играта сървърът на компютъра сам изключва и колкото и да опитва човек, не може да го включи отново.КОМПЮТЪРНОТО УВЛЕЧЕНИЕ Е ВИД ХАЗАРТ. ОСВЕН ТОВА ВРЕДИ И НА ФИЗИЧЕСКОТО ЗДРАВЕКомпютърната зависимост до известна степен е част от хазартната зависимост. Дори в известна степен е по-опасна, защото всеки има достъп до компютърните игри. Всяка хазартна игра се поддава много трудно на лечение, по своята същност тя дори е съчетание на наркомания и натрапчивост. Световната здравна организация я е причислила към опасните психически разстройства. Но тя е страшна и за физическото здраве. В практиката има случай, когато 12-годишно момче умира от обширен мозъчен кръвоизлив - то играло цяло денонощие без прекъсване на компютъра си. Както се досещате, в България все още няма клиники за лечение на компютърна зависимост. А те са нужни. Защото психологът не може да навлезе напълно в света на компютърните маниаци. По-подвластни са момчетата, мъжете. Сигурно защото те по принцип получават удоволствие от хазарта, победите, рекордите.АКО ДЕТЕТО НЕ ИСКА ДА СТАНЕ ОТ КОМПЮТЪРА, ЗНАЧИ Е ВРЕМЕ ЗА ПОМОЩЕто някои характерни признаци:
- Детето ви има добро настроение само когато е пред компютъра си. Ако се опитате да го отвлечете, то започва да се дразни и да става агресивно.
- Истинският геймър става затворен в себе си, дори започва да лъже. Например най-популярната им лъжа в този случай е, че си готвят домашното на компютъра.
- Очите му са пресъхнали от постоянното взиране в монитора. Получава и болки в гърба.
- Започва да отслабва, не му се яде, сънува кошмари. Изпитва пристъпи на страх, тревога и натрапчиви състояния.
- Прекарва по цели дни пред компютъра. Не може да си наложи и да си каже: сега ще поиграя един час на компютъра, след това ще изляза да се разходя с приятели.
- В разговорите му постепенно навлизат компютърни термини.
Всички родители възпитават децата си според своите умения и разбирания за живота. Рядко се замислят защо в определени ситуации постъпват така, а не иначе. Но в живота на всяка майка съществуват моменти, когато поведението на любимото дете отива в задънена улица.
А може би самите възрастни, използвайки радикални методи на възпитание, правят неща, заради които после се срамуват. Не сте сами в грешките си, всички родители от време на време грешат. Но винаги е по-добре да се учим от чуждите грешки, нали?
ОСТАНИ В ЧАС! СЪВЕТИ ЗА ЗАЕТИ РОДИТЕЛИ
Работещите родители могат да останат в час със случващото се в училището на детето. Ето как
Все повече и повече родители разбират, че не е достатъчно само да изпратят и посрещнат детето си от училище.
За да е успешен процесът на натрупване на нови знания, има нужда от сътрудничество между родители и учители по време на цялата учебна година.
Ето как да стане това, ако сте работещи родители, а имате желание да „останете в час“ със случващото се в училището на детето ви.
Информирайте се
Първата стъпка да взимате участие в учебния процес е да бъдете информирани за всичко, което се случва в училище.
Повечето класни ръководители имат своя система за връзка с родителите – ежеседмични разговори по телефона, скайп или фейсбук група за всеки клас.
Не пренебрегвайте съобщенията, които получавате от учителите и бъдете активни във взимането на решенията, които касаят и детето ви.
Взимайте участие
Това, че ходите на работа, не означава, че не можете да взимате участие в подготовката за училищните тържества или проекти.
Можете да превърнете неделния следобед във време, посветено на децата и училището, но не за писане на домашни докато вие гледате мач, а за разговори и обсъждане на случващото се в клас.
Това ще е времето, в което да помогнете с рисунките, с изрязването и апликирането или с търсенето на информация в интернет за доклада.
Участвайте с ентусиазъм и обърнете всичко на игра. Ученето не е задължително скучно.
Защо е толкова важно да сте в час с училището на детето ви
Прехвърлянето на топката между родители и учители за възпитанието и образованието на децата трябва да спре.
Всички сме в един отбор, а целта ни е умни и образовани деца на финала.
Това се постига само с положително отношение, работа в екип и разбиране на отсрещната страна.
Работещите родители могат да останат в час със случващото се в училището на детето. Ето как
Все повече и повече родители разбират, че не е достатъчно само да изпратят и посрещнат детето си от училище.
За да е успешен процесът на натрупване на нови знания, има нужда от сътрудничество между родители и учители по време на цялата учебна година.
Ето как да стане това, ако сте работещи родители, а имате желание да „останете в час“ със случващото се в училището на детето ви.
Информирайте се
Първата стъпка да взимате участие в учебния процес е да бъдете информирани за всичко, което се случва в училище.
Повечето класни ръководители имат своя система за връзка с родителите – ежеседмични разговори по телефона, скайп или фейсбук група за всеки клас.
Не пренебрегвайте съобщенията, които получавате от учителите и бъдете активни във взимането на решенията, които касаят и детето ви.
Взимайте участие
Това, че ходите на работа, не означава, че не можете да взимате участие в подготовката за училищните тържества или проекти.
Можете да превърнете неделния следобед във време, посветено на децата и училището, но не за писане на домашни докато вие гледате мач, а за разговори и обсъждане на случващото се в клас.
Това ще е времето, в което да помогнете с рисунките, с изрязването и апликирането или с търсенето на информация в интернет за доклада.
Участвайте с ентусиазъм и обърнете всичко на игра. Ученето не е задължително скучно.
Защо е толкова важно да сте в час с училището на детето ви
Прехвърлянето на топката между родители и учители за възпитанието и образованието на децата трябва да спре.
Всички сме в един отбор, а целта ни е умни и образовани деца на финала.
Това се постига само с положително отношение, работа в екип и разбиране на отсрещната страна.
ВСИЧКИ ДЕЦА – НА РАБОТА!
Много родители на пораснали вече деца се оплакват, че наследниците им не им помагат в домашните задължения.
Когато продължат да разказват обаче, се разбира, че всъщност родителите са тези, които не са развили чувството за ред и съзнанието за домашни задължения.
Да научите детето си на чистота и ред е един от важните уроци, които един родители трябва да предаде. И не само защото на детето ще му е добре като порасне, а защото и родителят ще си има помощник в домакинските задължения. Чудесно, нали.
Най-важното, което трябва да направите е да не спирате детето си да ви имитира. Вероятно то вече само е започнало да чисти количката или масичката за хранене с мокра кърпичка точно както прави мама.
С напредването на възрастта трябва да делегирате на децата си нови и нови задължения, свързани с домашното почистване.
Ето какво могат да правят децата:
Да си подреждат играчките. Като част от самата игра, разбира се. Направете състезание кой ще напълни по-бързо кош с играчки, кой ще нареди по-бързо книгите на рафта и т.н. Малките се радват също и когато имат възможност да „покажат как се прави“ на родителите си – как се прибират камиончетата и къде спят плюшените играчки.
Бърсане на прах. Дайте му влажна кърпа и то ще избърше всичко, особено ако вие в същото време почиствате по-високите мебели.
Разбира се, преди това трябва да разчистите всички вещи, които могат да приключат съществуването си, разбити на парчета на пода.
Миене на пода. Бутането на подочисткачката напред-назад в коридора е много по-забавно, отколкото си представяте. Нали е свързано с вода! Не лишавайте детето си от тази радост, а спестеното време използвайте за нещо по-приятно.
Сгъване на дрехи. Особено момиченцата, но всъщносто и момченцата, се чувстват много важни, когато сгъват дрехите и ги трупат на малки купчинки. Покажете им как да правят чорапите на кълбо и завинаги ще си решите проблемите със загубените чорапи.
Слагане на масата. Докато храната се готви, помолете детето си да сложи масата. Покривката салфетките, ножовете и вилиците, подправките – всяко нещо си има място на масата и детето ви бързо ще научи кое къде седи.
През това време вие ще се съсредоточите в готвенето и ще сте с една степен по-малко изморени.
Да вадят или слагат дрехите в пералнята. Това е любима задача на най-малките, които обичат да пъхат в пералнята не само мръсните дрехи, но и всичко, което им попадне пред очите.
Всички тези задачи трябва да се изпълняват под ваш контрол, първоначално трябва да си снижите изискванията за добре свършена работа до минимум и най-вече трябва да се забавлявате с детето си. Това е много по-важно от всяка домакинска работа.
А ако пък малкото човече иска да продължи да си играе на възрастен, предложете му някоя от играчките за ролева игра. Така ще сте спокойни, че телефоните и дистанционното ще останат невредими.
Много родители на пораснали вече деца се оплакват, че наследниците им не им помагат в домашните задължения.
Когато продължат да разказват обаче, се разбира, че всъщност родителите са тези, които не са развили чувството за ред и съзнанието за домашни задължения.
Да научите детето си на чистота и ред е един от важните уроци, които един родители трябва да предаде. И не само защото на детето ще му е добре като порасне, а защото и родителят ще си има помощник в домакинските задължения. Чудесно, нали.
Най-важното, което трябва да направите е да не спирате детето си да ви имитира. Вероятно то вече само е започнало да чисти количката или масичката за хранене с мокра кърпичка точно както прави мама.
С напредването на възрастта трябва да делегирате на децата си нови и нови задължения, свързани с домашното почистване.
Ето какво могат да правят децата:
Да си подреждат играчките. Като част от самата игра, разбира се. Направете състезание кой ще напълни по-бързо кош с играчки, кой ще нареди по-бързо книгите на рафта и т.н. Малките се радват също и когато имат възможност да „покажат как се прави“ на родителите си – как се прибират камиончетата и къде спят плюшените играчки.
Бърсане на прах. Дайте му влажна кърпа и то ще избърше всичко, особено ако вие в същото време почиствате по-високите мебели.
Разбира се, преди това трябва да разчистите всички вещи, които могат да приключат съществуването си, разбити на парчета на пода.
Миене на пода. Бутането на подочисткачката напред-назад в коридора е много по-забавно, отколкото си представяте. Нали е свързано с вода! Не лишавайте детето си от тази радост, а спестеното време използвайте за нещо по-приятно.
Сгъване на дрехи. Особено момиченцата, но всъщносто и момченцата, се чувстват много важни, когато сгъват дрехите и ги трупат на малки купчинки. Покажете им как да правят чорапите на кълбо и завинаги ще си решите проблемите със загубените чорапи.
Слагане на масата. Докато храната се готви, помолете детето си да сложи масата. Покривката салфетките, ножовете и вилиците, подправките – всяко нещо си има място на масата и детето ви бързо ще научи кое къде седи.
През това време вие ще се съсредоточите в готвенето и ще сте с една степен по-малко изморени.
Да вадят или слагат дрехите в пералнята. Това е любима задача на най-малките, които обичат да пъхат в пералнята не само мръсните дрехи, но и всичко, което им попадне пред очите.
Всички тези задачи трябва да се изпълняват под ваш контрол, първоначално трябва да си снижите изискванията за добре свършена работа до минимум и най-вече трябва да се забавлявате с детето си. Това е много по-важно от всяка домакинска работа.
А ако пък малкото човече иска да продължи да си играе на възрастен, предложете му някоя от играчките за ролева игра. Така ще сте спокойни, че телефоните и дистанционното ще останат невредими.